Lithiumm (Рали)
81 5
28.04.2015 г., 21:52 ч.

Толкова тъжна 

  Поезия
536 1 6

Понякога
се чувствам толкова малка,
нищожна, дори непотребна.
И това е толкова жалко,
и някак си, дори и нередно.
 

И тогава съм толкова тъжна,
очите ми стават морета.
И облаци пре-многодъждни
се скупчват на мойта планета.
 

И вали, и вали... и не спира.
Няма слънце, нито дъга.
Сърцето не ще да пулсира
от толкова много тъга.
 

Когато вече нямам сили за още
и сълзите са свършили вече
се връщам в далечните нощи,
където съм ЧОВЕК, а не човече.

© Рали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен финал! Харесах!
  • Радвам се,че е докоснало някого.Много Ви благодаря!!
  • От няколко години имам регистрация в този сайт, но никога досега не бях чел по-хубаво стихотворение, писано в него. Истинска поезия е това. Истински емоции, искрени чувства. И послание има: човек да е Човек, а не човече. Шедьовър? Абсолютен!
  • Хареса ми особено финала:
    "се връщам в далечните нощи,
    където съм ЧОВЕК, а не човече."
    Пожелавам ти и в днешните ти нощи да си истински и силен човек.
  • Толкова млада и безспорно талантлива!Поздравления!
  • Рядко харесвам така, Рали! Чисто, без поетична престореност - излято от душата. Браво!!
Предложения
: ??:??