28.04.2015 г., 21:52

Толкова тъжна

746 1 5

Понякога
се чувствам толкова малка,
нищожна, дори непотребна.
И това е толкова жалко,
и някак си, дори и нередно.
 

И тогава съм толкова тъжна,
очите ми стават морета.
И облаци пре-многодъждни
се скупчват на мойта планета.
 

И вали, и вали... и не спира.
Няма слънце, нито дъга.
Сърцето не ще да пулсира
от толкова много тъга.
 

Когато вече нямам сили за още
и сълзите са свършили вече
се връщам в далечните нощи,
където съм ЧОВЕК, а не човече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен финал! Харесах!
  • Радвам се,че е докоснало някого.Много Ви благодаря!!
  • От няколко години имам регистрация в този сайт, но никога досега не бях чел по-хубаво стихотворение, писано в него. Истинска поезия е това. Истински емоции, искрени чувства. И послание има: човек да е Човек, а не човече. Шедьовър? Абсолютен!
  • Толкова млада и безспорно талантлива!Поздравления!
  • Рядко харесвам така, Рали! Чисто, без поетична престореност - излято от душата. Браво!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...