Понякога
се чувствам толкова малка,
нищожна, дори непотребна.
И това е толкова жалко,
и някак си, дори и нередно.
И тогава съм толкова тъжна,
очите ми стават морета.
И облаци пре-многодъждни
се скупчват на мойта планета.
И вали, и вали... и не спира.
Няма слънце, нито дъга.
Сърцето не ще да пулсира
от толкова много тъга.
Когато вече нямам сили за още
и сълзите са свършили вече
се връщам в далечните нощи,
където съм ЧОВЕК, а не човече.
© Рали All rights reserved.