Понякога
се чувствам толкова малка,
нищожна, дори непотребна.
И това е толкова жалко,
и някак си, дори и нередно.
И тогава съм толкова тъжна,
очите ми стават морета.
И облаци пре-многодъждни
се скупчват на мойта планета.
И вали, и вали... и не спира.
Няма слънце, нито дъга.
Сърцето не ще да пулсира
от толкова много тъга.
Когато вече нямам сили за още
и сълзите са свършили вече
се връщам в далечните нощи,
където съм ЧОВЕК, а не човече.
© Рали All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
