21.07.2006 г., 22:47

Топла майчина прегръдка

1.5K 0 2
За любов днес няма аз да пиша,
не и за тази за която писах до сега.
Едно дете стой босо на тротоара
и подава слабичката си ръка.
Но него няма кой да го обича,
няма кой да стопли премръзналата му душа.
С ръце то проси някоя паричка,
че от дни не е слагало залък в своята уста,
но очите му се молят някой да го обича
да не живее вече в самота.
Майка му оставила го по улиците да се скита,
баща му даже за него не пита.
То не иска много
само топла майчина прегръдка,
глътка бащина любов,
но явно твърде много е за всички
щом никой не го дарява даже с капчица любов.
Пускат му по някоя паричка
и мислят всичко сваршва се до тук,
но не е така.
Нима с парите може да се купи любовта?
Днес за различна любов реших да пиша.
За любовта от която нуждае се всеки от нас,
но сега най-нужна е на детето от тротоара.
Хайде хора то чака вас.
Не оставяйте пари,
а част от себе си,
от любовта си,
че детето няма нужда от пари.
То единствено копнее
за топла майчина прегръдка,
за глътка бащина любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоите стихове са силни като послание. Спомням си един стих - ДЕТЕ СТОИ НА ПЕЙКАТА ПРЕД ВХОДА. Трогваш със сигурност. Но... като външна форма не ми допада. Поздрави, Карина.
  • Браво!!! Накара ме да се замисля за неща, които остават на заден план в отвартителното ни ежедневие! Благодаря !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...