За любов днес няма аз да пиша,
не и за тази за която писах до сега.
Едно дете стой босо на тротоара
и подава слабичката си ръка.
Но него няма кой да го обича,
няма кой да стопли премръзналата му душа.
С ръце то проси някоя паричка,
че от дни не е слагало залък в своята уста,
но очите му се молят някой да го обича
да не живее вече в самота.
Майка му оставила го по улиците да се скита,
баща му даже за него не пита.
То не иска много
само топла майчина прегръдка,
глътка бащина любов,
но явно твърде много е за всички
щом никой не го дарява даже с капчица любов.
Пускат му по някоя паричка
и мислят всичко сваршва се до тук,
но не е така.
Нима с парите може да се купи любовта?
Днес за различна любов реших да пиша.
За любовта от която нуждае се всеки от нас,
но сега най-нужна е на детето от тротоара.
Хайде хора то чака вас.
Не оставяйте пари,
а част от себе си,
от любовта си,
че детето няма нужда от пари.
То единствено копнее
за топла майчина прегръдка,
за глътка бащина любов.