21 jul 2006, 22:47

Топла майчина прегръдка

  Poesía
1.5K 0 2
За любов днес няма аз да пиша,
не и за тази за която писах до сега.
Едно дете стой босо на тротоара
и подава слабичката си ръка.
Но него няма кой да го обича,
няма кой да стопли премръзналата му душа.
С ръце то проси някоя паричка,
че от дни не е слагало залък в своята уста,
но очите му се молят някой да го обича
да не живее вече в самота.
Майка му оставила го по улиците да се скита,
баща му даже за него не пита.
То не иска много
само топла майчина прегръдка,
глътка бащина любов,
но явно твърде много е за всички
щом никой не го дарява даже с капчица любов.
Пускат му по някоя паричка
и мислят всичко сваршва се до тук,
но не е така.
Нима с парите може да се купи любовта?
Днес за различна любов реших да пиша.
За любовта от която нуждае се всеки от нас,
но сега най-нужна е на детето от тротоара.
Хайде хора то чака вас.
Не оставяйте пари,
а част от себе си,
от любовта си,
че детето няма нужда от пари.
То единствено копнее
за топла майчина прегръдка,
за глътка бащина любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоите стихове са силни като послание. Спомням си един стих - ДЕТЕ СТОИ НА ПЕЙКАТА ПРЕД ВХОДА. Трогваш със сигурност. Но... като външна форма не ми допада. Поздрави, Карина.
  • Браво!!! Накара ме да се замисля за неща, които остават на заден план в отвартителното ни ежедневие! Благодаря !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...