21 jul 2006, 22:47

Топла майчина прегръдка

  Poesía
1.5K 0 2
За любов днес няма аз да пиша,
не и за тази за която писах до сега.
Едно дете стой босо на тротоара
и подава слабичката си ръка.
Но него няма кой да го обича,
няма кой да стопли премръзналата му душа.
С ръце то проси някоя паричка,
че от дни не е слагало залък в своята уста,
но очите му се молят някой да го обича
да не живее вече в самота.
Майка му оставила го по улиците да се скита,
баща му даже за него не пита.
То не иска много
само топла майчина прегръдка,
глътка бащина любов,
но явно твърде много е за всички
щом никой не го дарява даже с капчица любов.
Пускат му по някоя паричка
и мислят всичко сваршва се до тук,
но не е така.
Нима с парите може да се купи любовта?
Днес за различна любов реших да пиша.
За любовта от която нуждае се всеки от нас,
но сега най-нужна е на детето от тротоара.
Хайде хора то чака вас.
Не оставяйте пари,
а част от себе си,
от любовта си,
че детето няма нужда от пари.
То единствено копнее
за топла майчина прегръдка,
за глътка бащина любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоите стихове са силни като послание. Спомням си един стих - ДЕТЕ СТОИ НА ПЕЙКАТА ПРЕД ВХОДА. Трогваш със сигурност. Но... като външна форма не ми допада. Поздрави, Карина.
  • Браво!!! Накара ме да се замисля за неща, които остават на заден план в отвартителното ни ежедневие! Благодаря !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...