21 июл. 2006 г., 22:47

Топла майчина прегръдка

1.5K 0 2
За любов днес няма аз да пиша,
не и за тази за която писах до сега.
Едно дете стой босо на тротоара
и подава слабичката си ръка.
Но него няма кой да го обича,
няма кой да стопли премръзналата му душа.
С ръце то проси някоя паричка,
че от дни не е слагало залък в своята уста,
но очите му се молят някой да го обича
да не живее вече в самота.
Майка му оставила го по улиците да се скита,
баща му даже за него не пита.
То не иска много
само топла майчина прегръдка,
глътка бащина любов,
но явно твърде много е за всички
щом никой не го дарява даже с капчица любов.
Пускат му по някоя паричка
и мислят всичко сваршва се до тук,
но не е така.
Нима с парите може да се купи любовта?
Днес за различна любов реших да пиша.
За любовта от която нуждае се всеки от нас,
но сега най-нужна е на детето от тротоара.
Хайде хора то чака вас.
Не оставяйте пари,
а част от себе си,
от любовта си,
че детето няма нужда от пари.
То единствено копнее
за топла майчина прегръдка,
за глътка бащина любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твоите стихове са силни като послание. Спомням си един стих - ДЕТЕ СТОИ НА ПЕЙКАТА ПРЕД ВХОДА. Трогваш със сигурност. Но... като външна форма не ми допада. Поздрави, Карина.
  • Браво!!! Накара ме да се замисля за неща, които остават на заден план в отвартителното ни ежедневие! Благодаря !

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...