Топла тишина
Безоблачно небе,
с двойка гълъби,
реещи се в синевата.
По вълните,
пътека от втечнено злато
към хоризонта път чертае.
Над брезите слънцето е спряло
и листенцата им със усмивка гали,
а те от удоволствие,
едва-едва потрепват.
Вятърът
е с лятната си пелерина от шифон
и се разхожда бавно,
като дърветата забравил
за приближаващата зима.
Дори синигерите
не смеят глас да извисят.
Спокойствие
и топла тишина
като в твоите
обятия…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
