Топлина
- Ти от камъчета топлината, как създаде за децата?!
И нима от студенина може ти да внасяш ведрина?
- Аз, детенце мило, с ръце съм претворило
моята любов голяма, както ме научи мама.
Тя от нейната си майка дар е наследила -
всичко оживява щом с любов се дава.
- А дървото старо, как при теб е оживяло?
Сякаш ще напъпи, пролет скоро ще настъпи!
- Мило мъничко дете, тук с двете си ръце
и сърцето ми горещо, пипах вещо, вещо!
Внесох много топлина в човешките сърца
и през зима снеговита ще докарам волна птица
като славей да запее, вятър бързо да отвее
студ и преспите дълбоки по поля широки!
Ето, гледай, научи се и след време потруди се!
Ти, вълшебница бъди и живота претвори!
Нека има топлина, там в хорските сърца!
Нека са широки, земни и на хората потребни !
Нека обич в тях да има и не се усеща зима!
Нека в очите хорски ручей блика горски!
Нека и усмивки на устата има вече по земята!
Нека хората големи не са така студени,
че като змийчета малки имат си сърца жалки...
Научи се! Де с ръчички, де с очички,
може с песен или слово, ти бъди готово!
Нека в тази свята нощ ти получиш тази мощ -
топлината да раздаваш и нататък да предаваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
