Защо си толкова зла,
с големи очи на плаха сърна?
Невинно пърхаш с мигли черни,
пред всеки - с поглед мил,
но когато зърнеш мен с погледа студен,
Очите ми мигом сочат към земята.
В какво си по-добра ти от мен,
че с високо вдигната глава
над мене стърчиш?
И аз гледам те от ниско под твойта власт,
и не намирам думи точни,
с които да опиша аз тебе.
Търся вината в мене,
за нещо, що те кара
да страниш от мен.
Казваш, че приятели верни имаш,
но не знаеш,
какви думи черни за тебе съскат .
Аз никога не съм лоша дума за теб изричала, нито зло съм ти мислила.
© Ivayana Ivanova Всички права запазени