Тост
592
0
1
Тост.
За тишината, болезнено пропукваща се в мислите,
лишени от витлата си безбрежни,
отрязани във името на Нещото,
което определя дневното и нелогично иска да лети...
За пътя между онзи поглед и случващото се,
апокалиптично ненавременно, стихийно преобръщащо
души... ранени до самоубийство...
За смисъла да бъдеш себе си
в невъзможната прелест на делника,
орисан в собственото си тщеславие на измамни постъпки
и скрити пеперудени желания...
Наздраве!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стон Всички права запазени
