Тост

Poetry » Love

591 0 1

Тост.

За тишината, болезнено пропукваща се в мислите,

лишени от витлата си безбрежни,

отрязани във името на Нещото,

което определя дневното и нелогично иска да лети...

За пътя между онзи поглед и случващото се,

апокалиптично ненавременно, стихийно преобръщащо

души... ранени до самоубийство...

За смисъла да бъдеш себе си

в невъзможната прелест на делника,

орисан в собственото си тщеславие на измамни постъпки

и скрити пеперудени желания...

Наздраве!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diqna-liana (Дияна)

...и скрити пеперудени желания в невъзможната прелест на делника...ХАРЕСАХ!!

2013-04-15T19:59:08+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9