Тост.
За тишината, болезнено пропукваща се в мислите,
лишени от витлата си безбрежни,
отрязани във името на Нещото,
което определя дневното и нелогично иска да лети...
За пътя между онзи поглед и случващото се,
апокалиптично ненавременно, стихийно преобръщащо
души... ранени до самоубийство...
За смисъла да бъдеш себе си
в невъзможната прелест на делника,
орисан в собственото си тщеславие на измамни постъпки
и скрити пеперудени желания... ...