Тост.

За тишината, болезнено пропукваща се в мислите,

лишени от витлата си безбрежни,

отрязани във името на Нещото,

което определя дневното и нелогично иска да лети...

За пътя между онзи поглед и случващото се,

апокалиптично ненавременно, стихийно преобръщащо

души... ранени до самоубийство...

За смисъла да бъдеш себе си

в невъзможната прелест на делника,

орисан в собственото си тщеславие на измамни постъпки

и скрити пеперудени желания...

Наздраве!