Тост
Историята дълга е прители,
която аз започвам да разказвам.
Животът ми изпълнен е с предатели –
не съм глупак, макар, че ви подсказвам
и ориентирам в истината свята,
за простотата на нещата,
и сложността на ситуацията...
В безпътица, е генерацията.
Не искам философии да лея
и да мечтая също не лелея...
Но, нека кажа две-три думи,
преди съдбата да ме срещне
със куршуми.
Израстнах. Бях щастлив и млад.
Мечти си имах. Бях богат – на утре.
Живеех в свой измислен свят –
камбани златни, биеха отвътре.
Навлязох в бъдещето,
неподготвен.
И неживял –
в сърцето с мит
за истината...
Като сладък портвейн,
отпих от мъката –
превърнах се в бандит.
Фалшиви долари започнах да продавам –
парите гонех, нямах свян, ни страх.
Не ви съветвам, но ви запознавам –
сега не съм последен, сиромах.
Страхът в живота,
е голям –
да знаете!
Но,
от живот да видиш страх –
бай бабо!
Лабиринтите на маите
и пирамидите,
са просто смях.
Бедро да скършиш и ръка да счупиш,
са нищо, пред техническо сребро –
започнеш ли и бързо ли потръгнеш,
ще стигнеш тихо в някое депо.
Последна спирка –
случва се на всеки –
край жепе гара или край река,
зависи пак от кривите пътеки...
- Да. Магистрали няма, към върха.
И не случайно някои се молят:
“- О, Боже мой! Душата ми спаси!”
Това е, все едно, ако те колят –
да не посегнеш да поколиш, ти.
Да бъдеш пръв, е истина в живота.
Но, тя пък се постига, само с кръв –
цената е висока, тази квота,
е по-обвързваща, от пъпната ни връв.
Целта, е средство –
да постигнеш себе си.
А ти, си ти, когато си напред.
Щом първи си –
създавай неуредици
за другите,
които са след теб!
Законът, е един и той се знае –
сред много мисли, мъничко слова:
“- Аз искам! Аз нуждая се!”
Това е,
двигателя в човешките дела.
Мотивите са точни и на място –
вземи това, що трябва ти, сега!
За утре, нищо не е ясно –
по стъпките, преследва ни смъртта.
Щом имаш миг, се наслаждавай
на дом, пари, любов, жена.
Щом нямаш път – не съжалявай!
Такава е, човешката съдба.
Последиците и търпял е всеки –
кой малко повече, кой въобще...
Войните на Монтеки с Капулети,
отминали са в други векове.
Ала нещата, са си пак такива.
Дали си Хамлет или кой, да е –
за да не бъдеш в некосена нива,
изисква се, дебело порт’моне.
Да пием, някой казал –
за живота!
А, други пък –
за вино и жени!
Предлагам тост –
за идиота,
измислил първите пари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
