Историята дълга е прители,

която аз започвам да разказвам.

Животът ми изпълнен е с предатели –

не съм глупак, макар, че ви подсказвам

и ориентирам в истината свята,

за простотата на нещата,

и сложността на ситуацията...

В безпътица, е генерацията.

Не искам философии да лея

и да мечтая също не лелея...

Но, нека кажа две-три думи,

преди съдбата да ме срещне

със куршуми.

Израстнах. Бях щастлив и млад.

Мечти си имах. Бях богат – на утре.

Живеех в свой измислен свят –

камбани златни, биеха отвътре.

Навлязох в бъдещето,

неподготвен.

И неживял – 

в сърцето с мит

за истината... 

Като сладък портвейн,

отпих от мъката –

превърнах се в бандит.

Фалшиви долари започнах да продавам –

парите гонех, нямах свян, ни страх.

Не ви съветвам, но ви запознавам –

сега не съм последен, сиромах.

Страхът в живота,

е голям – 

да знаете!

Но,

от живот да видиш страх –

бай бабо!

Лабиринтите на маите

и пирамидите,

са просто смях.

Бедро да скършиш и ръка да счупиш,

са нищо, пред техническо сребро –

започнеш ли и бързо ли потръгнеш,

ще стигнеш тихо в някое депо.

Последна спирка –

случва се на всеки –

край жепе гара или край река,

зависи пак от кривите пътеки...

- Да. Магистрали няма, към върха.

И не случайно някои се молят:

“- О, Боже мой! Душата ми спаси!”

Това е, все едно, ако те колят –

да не посегнеш да поколиш, ти.

Да бъдеш пръв, е истина в живота.

Но, тя пък се постига, само с кръв –

цената е висока, тази квота,

е по-обвързваща, от пъпната ни връв.

Целта, е средство – 

да постигнеш себе си.

А ти, си ти, когато си напред.

Щом първи си – 

създавай неуредици

за другите,

които са след теб!

Законът, е един и той се знае –

сред много мисли, мъничко слова:

“- Аз искам! Аз нуждая се!”

Това е,

двигателя в човешките дела.

Мотивите са точни и на място –

вземи това, що трябва ти, сега!

За утре, нищо не е ясно –

по стъпките, преследва ни смъртта.

Щом имаш миг, се наслаждавай

на дом, пари, любов, жена.

Щом нямаш път – не съжалявай!

Такава е, човешката съдба.

Последиците и търпял е всеки –

кой малко повече, кой въобще...

Войните на Монтеки с Капулети,

отминали са в други векове.

Ала нещата, са си пак такива.

Дали си Хамлет или кой, да е –

за да не бъдеш в некосена нива,

изисква се, дебело порт’моне.

Да пием, някой казал – 

за живота!

А, други пък –

за вино и жени!

Предлагам тост – 

за идиота,

измислил първите пари!