24.09.2008 г., 12:08

Тост

548 0 5
 

                    ТОСТ

                         

Захвърляме на прага семейни теми.

Жадуваме с очи да се изпием.

Събличаме се, можем ли да спрем?

Оставаме я любовната магия.

 

Сега стихии някъде ни носят.

Забравили пари, деца и къщи,

от любов за жадни чаши просим,

загубили посоките за връщане...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мимо...приятелю...прекрасен поет си...!
  • Поздравления!
  • Весела благодаряти за помоща, но при тези работи ако не сбъркаш ти си сбъркан
  • Много хубаво!
  • Пия за жадната любовна магия!

    Дано не ми се разсърдиш, но мисля че първия ти куплет трябва да бъде така:

    Захвърляме на прага семейни теми.

    Жадуваме с очи да се изпием.

    Събличаме се(,) можем ли спрем?

    Остав(я)ме се на любовната магия.

    Сложила съм ги нарочно в скоби, за да ги видиш.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...