ТОВА БЯХ АЗ

... по своя друм животът си минава
и аз – додето още съм отсам,
се питам кой съм в уличната врява? –
и отговора си добре го знам,

без мен летят Вълшебните килими
и – уж, съм светло Божие дете,
търкалям се – едно кълбо от рими,
макар че рими никой не чете,

дойдох случайно – гостенин за кратко,
комуто Господ стелна да преспи,
ще си изчезна някой ден – след татко,
в тревите под крайградските липи,

по старичкия метод – "проба-грешка"
живях – за три Жени необходим,
денят ми бе красива въртележка,
върху която всички се въртим,

навървих синове, растих и внуци,
и от света петте пари си взех –
преминах през прекрасни революции,
в които тъй не стигнах до успех,

пях из житата с летните авлиги,
и – моля те, прости ми този грях? –
написах, Боже, три дузини книги
и в Словото ти праведно живях,

наясно съм със чест, позор и слава,
и съм готов да тръгна за натам.
А кой съм аз във уличната врява? –
не знам, пък и не искам и да знам,