Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
8.08.2016 г., 2:40 ч.  

Това да почувстваме, че животът във нас живее... 

  Поезия » Любовна, Философска
386 2 4

Това да почувстваме, че животът във нас живее...

 

 

Затварям очите си здраво, за да почувствам момента.
Невроните ни в концерт безкраен обединяват сили си
най - накрая сбъдната мечта е тази дългоочаквана среща

съзнателно или несъзнателно без никакво значение,

 

просто я приемам с отворени обятия и на колене,

и макар със собствено мнение, посоката една е винаги

и красиво е да се споделя със качествата и недостатъците,

болките и радостите по един естествен начин и без условие

 

и още по - красиви са приликите между разликите,

ето там се крие общото в двама души обитаващи - 

едно тяло и една душа, една свобода, един живот,

които усещам в себе си и себе си в теб, любов моя...,

които усещам в прегръдките ти, отпреди да се родя,

всеки път когато умирам и ти ме пробуждаш пак и пак...

Само вътрешната свобода е волята, която оправдава
съществуването ни, това да почувстваме капките дъжд
на лицето си, в сърцето си, че животът във нас живее...

Тя е търсената, мечтаната, невъзможната, безкрайната!

Тя е истинската! Отговаряща за делата си! Единствената!


Не се страхуваме от болка вече, само тя има значение в момента,
вече не съществуват утре или вчера, само сентенциалната бездна
на мига, в пустинята на овощната градина, тръните изкоренила

рисувайки стъпките си с цветята, посадени в любовта, която върви...,

любовта в която се мечтае и се хранят всички мечти в сбъдването си...

 

Затварям очите си тихо, за да почувствам момента! Целуни ме отново!

 

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Я, ела тука, шеметче! Пращам ти една огромна прегръдка!
  • Сърдечно ви благодаря Дани и Габи...!
    Благодаря на всички прочели!
  • Всяка строфа сякаш е своеобразна кулминация и предната е нейния път към поантата на цялата творба. И то каква поанта! А освен това, докосна най - тънките струни на душата ми с тези редове:

    "Само вътрешната свобода е волята, която оправдава
    съществуването ни, това да почувстваме капките дъжд
    на лицето си, в сърцето си, че животът във нас живее...
    Тя е търсената, мечтаната, невъзможната, безкрайната!
    Тя е истинската! Отговаряща за делата си! Единствената!"

    Красиво е, много!
  • " и още по - красиви са приликите между разликите,
    ето там се крие общото в двама души обитаващи -
    едно тяло и една душа, една свобода, един живот,
    които усещам в себе си и себе си в теб, любов моя...,
    които усещам в прегръдките ти, отпреди да се родя,
    всеки път когато умирам и ти ме пробуждаш пак и пак..."

    Много красива творба, а тази е любимата ми част...!
Предложения
: ??:??