Това да почувстваме, че животът във нас живее...
Това да почувстваме, че животът във нас живее...
Затварям очите си здраво, за да почувствам момента.
Невроните ни в концерт безкраен обединяват сили си
най - накрая сбъдната мечта е тази дългоочаквана среща
съзнателно или несъзнателно без никакво значение,
просто я приемам с отворени обятия и на колене,
и макар със собствено мнение, посоката една е винаги
и красиво е да се споделя със качествата и недостатъците,
болките и радостите по един естествен начин и без условие
и още по - красиви са приликите между разликите,
ето там се крие общото в двама души обитаващи -
едно тяло и една душа, една свобода, един живот,
които усещам в себе си и себе си в теб, любов моя...,
които усещам в прегръдките ти, отпреди да се родя,
всеки път когато умирам и ти ме пробуждаш пак и пак...
Само вътрешната свобода е волята, която оправдава
съществуването ни, това да почувстваме капките дъжд
на лицето си, в сърцето си, че животът във нас живее...
Тя е търсената, мечтаната, невъзможната, безкрайната!
Тя е истинската! Отговаряща за делата си! Единствената!
Не се страхуваме от болка вече, само тя има значение в момента,
вече не съществуват утре или вчера, само сентенциалната бездна
на мига, в пустинята на овощната градина, тръните изкоренила
рисувайки стъпките си с цветята, посадени в любовта, която върви...,
любовта в която се мечтае и се хранят всички мечти в сбъдването си...
Затварям очите си тихо, за да почувствам момента! Целуни ме отново!
© Лили Вълчева All rights reserved.
