Това е Тя
ТОВА е ТЯ !
Щурецът уморен заспива,
роса е блеснала в тревата,
птича песен се разлива,
навред разпуква се зората.
Мъгла се стеле в равнините,
Балканът шепне, вятър лъхва,
поточе весело бълбука,
нощта полека си отдъхва.
В далечината куче джафна,
нейде агънце изблее,
гущерче в скалите шавна,
сокол във висини се рее.
Под него сгушени къщурки,
някак сливат се с пейзажа,
в градините дървета плодни,
сякаш че стоят на стража.
Стадата тръгнаха на паша,
меко клопат хлопатари,
по пътя каменист и прашен
заскърцаха каруци стари.
Огнения диск изплува
и озари с лъчи земята,
полюшвайки се във нежен ритъм,
поздравяват го житата.
Тук няма замъци и кули,
небостъргачи, катедрали,
а само прелест, красота,
които...
дедите ни са завещали.
Чардакът пълен със цветя
и с дъх от старата камина,
обичам я – ТОВА е ТЯ...
това е моята РОДИНА !
Автор: Весо 27.01.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
