Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
17.03.2024 г., 10:50 ч.

Това го мога 

  Поезия » Друга
146 2 8

На връхче на игла събрах
тъга и радост. Ум – за плява.
Сърцето уча да прощава,
не греховете. Не е грях,
че ти си земен. Аз? Ще бъда.
И всеки – с своята присъда.

Да ми простиш? Поне веднъж?  
(Едва ли) с женската ми сила,
неволно ако съм убила,
достойнството да бъдеш мъж.
Насила хубост, знам, не става.
На думи прошка? Всеки дава...

На себе си не ще простя,
тъгата – гладна и безсънна,
светица да съм, да се пъна,
да правя злато от пръстта.
След мен – ни болка, ни тревога...
Простих на теб. Това го мога.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??