Това, което...
Пожари, огън и любов. Мечти и блянове.Сега сме други и светът е сякаш нов.Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.Сега е друго. По-далечни сме.Страховете във душите си таиме.Настъпи времето - обречени ли сме?Да! От горчивата чаша трябва вече да отпием.Сега настъпи в нас тъгата.Ще бъдем дълго тъй унили.И няма да изгрее светлината, щастливи ний ще бъдем само, ако сълзите дълбоко в нас сме скрили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Георгиева Всички права запазени
