Пожари, огън и любов.
Мечти и блянове.
Сега сме други и светът е сякаш нов.
Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.
Сега е друго. По-далечни сме.
Страховете във душите си таиме.
Настъпи времето - обречени ли сме?
Да! От горчивата чаша трябва вече да отпием.
Сега настъпи в нас тъгата.
Ще бъдем дълго тъй унили.
И няма да изгрее светлината,
щастливи ний ще бъдем само, ...