antoaneta03 (Антоанета Георгиева) antoaneta03 (Антоанета Георгиева)
29
6 nov 2008, 20:49

Това, което...

1K 0 1
Пожари, огън и любов. Мечти и блянове.Сега сме други и светът е сякаш нов.Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.Сега е друго. По-далечни сме.Страховете във душите си таиме.Настъпи времето - обречени ли сме?Да! От горчивата чаша трябва вече да отпием.Сега настъпи в нас тъгата.Ще бъдем дълго тъй унили.И няма да изгрее светлината,    щастливи ний ще бъдем само, ако сълзите дълбоко в нас сме скрили.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0