Nov 6, 2008, 8:49 PM

Това, което...

Poetry » Love

1K 0 1

Пожари, огън и любов. Мечти и блянове.Сега сме други и светът е сякаш нов.Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.Сега е друго. По-далечни сме.Страховете във душите си таиме.Настъпи времето - обречени ли сме?Да! От горчивата чаша трябва вече да отпием.Сега настъпи в нас тъгата.Ще бъдем дълго тъй унили.И няма да изгрее светлината, щастливи ний ще бъдем само, ако сълзите дълбоко в нас сме скрили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Поздрави за хубавия стих!
Прегръдка!

2008-11-13T19:29:54+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0