antoaneta03 (Антоанета Георгиева) antoaneta03 (Антоанета Георгиева)
29
Nov 6, 2008, 8:49 PM

Това, което...

  Poetry » Love
1K 0 1
Пожари, огън и любов. Мечти и блянове.Сега сме други и светът е сякаш нов.Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.Сега е друго. По-далечни сме.Страховете във душите си таиме.Настъпи времето - обречени ли сме?Да! От горчивата чаша трябва вече да отпием.Сега настъпи в нас тъгата.Ще бъдем дълго тъй унили.И няма да изгрее светлината,    щастливи ний ще бъдем само, ако сълзите дълбоко в нас сме скрили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0