Това, което...

Nov 6, 2008, 8:49 PM

Poetry » Love

759 0 1

Пожари, огън и любов.

Мечти и блянове.

Сега сме други и светът е сякаш нов.

Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.

Сега е друго. По-далечни сме.

Страховете във душите си таиме.

Настъпи времето - обречени ли сме?

Да! От горчивата чаша трябва вече да отпием.

Сега настъпи в нас тъгата.

Ще бъдем дълго тъй унили.

И няма да изгрее светлината,

щастливи ний ще бъдем само,

ако сълзите дълбоко в нас сме скрили.

Please sign in with your account so you can comment and vote.