Това, което...

6 нояб. 2008 г., 20:49

Поэзия » Любовная

768 0 1

Пожари, огън и любов.

Мечти и блянове.

Сега сме други и светът е сякаш нов.

Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.

Сега е друго. По-далечни сме.

Страховете във душите си таиме.

Настъпи времето - обречени ли сме?

Да! От горчивата чаша трябва вече да отпием.

Сега настъпи в нас тъгата.

Ще бъдем дълго тъй унили.

И няма да изгрее светлината,

щастливи ний ще бъдем само,

ако сълзите дълбоко в нас сме скрили.