Това ли беше ти
Тръгвай си. Пускам те.
Хайде, махай се!
Ти загуби или може би пък аз...
Аз загубих блясъка в очите си, усмивката и мечтите си.
А ти?
За мен вече няма слънце, светлина - има само мрак и самота.
А за теб?
Сърцето ми, уморено от лъжи,
не спира да се чуди дали лъга ме и ти -
че ме обичаш, че без мен не можеш да дишаш.
Дали? Или всичко беше само красиви лъжи?
Моля те, не ме мъчи и просто ми кажи.
И без теб е пусто в мен,
безразличен е всеки мой ден!
А ти? Кажи ми как се чувстваш ти?
Не те боли, нали?
Радвам се за теб, щастлив бъди,
но следващия път, като кажеш ''обичам те, искам те завинаги",
добре се замисли дали истина е,
или временно настроение.
Знаеш ли, мен ме боли.
Не мога да проумея как така изведнъж се промени.
Друг човек си!
Не си онзи, в когото се влюбих,
не си онзи, за когото всичко давам,
не си онзи, за когото сега страдам!
И всички клетви в любов,
и всички щастливи мигове и дни,
месеците, които в години искахме да превърнем
Аз и Ти.
Заедно да бъдем. Завинаги!
Това ли беше ти?
Доброто и любвеобилно момче,
което говореше и искаше бъдеще,
или си се правил на друг
и сега това си ти - безразличен и отдалечен.
Господи, как обичах да те усещам до мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Грета Ганчева Всички права запазени
