23.12.2011 г., 11:07

Това ли е краят?

939 0 1

Мълчиш... и всичко между нас е казано.

Изправяш се и ми обръщаш гръб.

Ще тръгнеш и вратата ще затвориш,

и ще те видя за последен път.

 

"Не тръгвай, всичко ти прощавам.

Ще можеш ли и ти да ми простиш?

Да се прегърнем, всичко да забравим.

Нима без мен ще можеш да заспиш?

 

От гордост нараненото ни его

заплашва да убие любовта...

Вратата не затваряй, чуй ме -

единствено със теб не съм сама".

 

Сърцето ми крещи да не те пускам,

а устните настойчиво мълчат.

И само сълзите издайнически рукват,

надявайки се да те задържат.

 

Очите ни през болка се откриват -

дано без думи да се разберат!

Мълчим... и чудото очакваме,

ръцете ледовете да стопят.

 

"Това съм аз, нима забрави?

До лудост те обичам, разбери.

Нима ще тръгнеш и ще ме оставиш,

и ще зачеркнеш нашите мечти?"

 

Нима света си ще разпръснем

на пух и прах - от гордост, суета...

Нима не можеш пак да ме погалиш

и сгушена до тебе да заспя?"

 

В прегръдката ти светове откривам

и смисъл нов подхваща стар рефрен.

Не плача зад врата затръшната...

Щастлива съм - отново си до мен.

 

С. Кръстева

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...