Мълчиш... и всичко между нас е казано.
Изправяш се и ми обръщаш гръб.
Ще тръгнеш и вратата ще затвориш,
и ще те видя за последен път.
"Не тръгвай, всичко ти прощавам.
Ще можеш ли и ти да ми простиш?
Да се прегърнем, всичко да забравим.
Нима без мен ще можеш да заспиш?
От гордост нараненото ни его
заплашва да убие любовта...
Вратата не затваряй, чуй ме -
единствено със теб не съм сама". ...