Това ли сме ние?
Носим си бремето по пътя безкраен,
изправени ходим, всъщност наведени.
Завои в живота ни, нали се стараем?
Шансът пропускаме отново наперени.
Горчив ни се вижда медецът дори.
Очите ни слепи мечтаят да гледат.
Ново "прости ми", нали го броим,
а грешка-подарък зад ъгъла дебне.
Знаем, че търсим себе си в други,
но пием ли, пием от живота сами.
Искаме малко, но всъщност заблуди
даваме много, но си мислим "дали".
Поредната мания блясва в очите,
огледалото ново дали ни прикрива?
Пак ще показваме, че сме различни,
но всичко накрая прах го покрива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Георгиев Всички права запазени
