Това ли сме ние?
Носим си бремето по пътя безкраен,
изправени ходим, всъщност наведени.
Завои в живота ни, нали се стараем?
Шансът пропускаме отново наперени.
Горчив ни се вижда медецът дори.
Очите ни слепи мечтаят да гледат.
Ново "прости ми", нали го броим,
а грешка-подарък зад ъгъла дебне.
Знаем, че търсим себе си в други,
но пием ли, пием от живота сами.
Искаме малко, но всъщност заблуди
даваме много, но си мислим "дали".
Поредната мания блясва в очите,
огледалото ново дали ни прикрива?
Пак ще показваме, че сме различни,
но всичко накрая прах го покрива.
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
