Това не е любов
Любов ли бе, да го опишеш!
Тя все крещи, а той сърдит -
не можеш да го утешиш.
Любов ли е това -
безделници
за себе си да нямат време,
а часовникът лети
и вече три години са си бреме.
Ах, любов, поспри,
това момиче да си глътне
малко утро, малко слънце,
че от плач душата ù пресъхва.
Ах, любов, отивай си, за бога!
Не си желана вече тук -
не си любов, а болезнена тревога
и все чакаш веселия звук. . .
И в безсилие една девойка
редеше своите иронични рими.
И сякаш вечно беше под упойка -
все тръгваше, а не можеше да си замине…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Костадинова Всички права запазени
