Това ни чака
454
0
0
"Защо не ми пишеш?" - някой ме пита.
"Навярно си важен или надут!"
Не тишина, а проблеми разплитам.
Гърми интернета като бомба в Бейрут.
Добавят ме в снимки в които ме няма,
изпращат ми мантри и вируси, те.
Това е комедия, а всъщнот е драма,
а ужасът скрит от очите расте.
Добавят ме в групи които не зная какви са.
Канят ме в някакви странни игри.
Мълчах, ала почна така да ми писва,
че нервите в стихове ми се явяват дори.
Това не е всичко, не спирай четецо!
Крадат мои мисли, нагло крадат.
Човещинките нормални, питам, къде са?
Гъби ли никнат, де трябва цветя да цъфтят?
Няма морал, а говорят за принцип.
Бялото знаме е вече народен байрак.
Сипи си ракийка или от бялото винце,
че същото ще ни чака и утре пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
