Това разхищение на чувства.
С него продължавам да живея.
Такъв ли Му е плана?
Да падна докрай, чакайки нея.
Нещастието е с разсейки навред.
Нямайки нищо - вече всичко е тихо.
Лъжа се, че угаждайки ù, ще бъдем наред.
Искам да е дълбоко, но тя го прави плитко.
Този трагичен делириум продължава!
Колко ли мога да поема, издържа?
Каква ли друга огромна проява
да сторя, сладкия вкус да удължа?
Ручеят на надеждата
неусетно изчезва.
Остава саможервата.
А след нея – каквото животът ти отрежда!
© Дан Дан Всички права запазени