30.04.2012 г., 1:02

Това разхищение на чувства

1.5K 0 2

Това разхищение на чувства.

С него продължавам да живея.

Такъв ли Му е плана?

Да падна докрай, чакайки нея.

 

Нещастието е с разсейки навред.

Нямайки нищо - вече всичко е тихо.

Лъжа се, че угаждайки ù, ще бъдем наред.

Искам да е дълбоко, но тя го прави плитко.

 

Този трагичен делириум продължава!

Колко ли мога да поема, издържа?

Каква ли друга огромна проява

да сторя, сладкия вкус да удължа?

 

Ручеят на надеждата

неусетно изчезва.

Остава саможервата.

А след нея – каквото животът ти отрежда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дан Дан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скоро ми казаха, че имам "Синдрома на Тъпата любов" и съм тъпо влюбен . Някой пилеят, други поумняват и по-окумуш стават, ама и това си има цена ...
  • "Искам да е дълбоко, но тя го прави плитко." !!!
    Интересно като идея.. Не се бях замисляла как, ей така, си разхищавам чувствата... Хм...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...