Това си казвам всяка нощ
ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара,
ненужен и неприложим
с торба стиховищни брътвежи,
с печални облачета дим
вечерната лула те нежи,
огнището ти не гори,
градът те гледа като гламав –
че нямаш пукнат лев – дори
да палнеш вощеница в храма,
вечеряш с тъпия пастет
и с прости рибени консерви,
и статусът ти на поет
започна яко да те нерви,
и твоят ден се опетла,
запле се – пате във кълчища,
къде със боси ходила? –
напред са пламнали стърнища,
а нощем – сякаш за разкош! –
из теб се къртят земетръси...
Това си казвам всяка нощ,
когато падна във съня си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
