Това си казвам всяка нощ
ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара,
ненужен и неприложим
с торба стиховищни брътвежи,
с печални облачета дим
вечерната лула те нежи,
огнището ти не гори,
градът те гледа като гламав –
че нямаш пукнат лев – дори
да палнеш вощеница в храма,
вечеряш с тъпия пастет
и с прости рибени консерви,
и статусът ти на поет
започна яко да те нерви,
и твоят ден се опетла,
запле се – пате във кълчища,
къде със боси ходила? –
напред са пламнали стърнища,
а нощем – сякаш за разкош! –
из теб се къртят земетръси...
Това си казвам всяка нощ,
когато падна във съня си.
© Валери Станков All rights reserved.
