14.10.2012 г., 14:53

Това си струва!

846 0 2

Някога във древни времена
живеела принцеса в чуден замък.
С коси от злато и неземна красота
но... имала сърце от камък!
Камара принцове се борели за него,
потъпквали те мъжкото си его.
За нейната любов били готови...
и слънцето да сложат във окови!
В двореца идвали един след друг
със дарове от злато и сребро.
Но всичко си оставало до тук -
принцесата не хвърляла око
на даровете скъпоценни –
а принцовете питали: "Защо?"
Завайкали се старите ергени.
Надявали се обич да си купят,
сърцето с диаманти да затрупат!
Ала принцесата не искала това,
тя чакала за обич от душа!
Сърцето ù било от камък...
но само към продажната любов.
Не искала тя пищен замък...
а мъж, за обич истинска готов.
Любов, която камък разтопява
и никога не спира да гори.
Любов, която всеки заслужава,
която с чистотата си блести!
Дори и диамантеният блясък
пред тази обич почнал да бледнее.
Принцесата зовяла с мощен крясък,
сърцето ù за таз любов копнее!
Дали ще я намери, аз не зная,
но приказката моя е към края.
От нея извадете си поука...
И знайте - любовта не се купува!
Когато на вратата ви почука –
ако е истинска, това си струва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Очарован съм от стиха! Представен по уникално силен начин и с точните думи и словосъчетания. Нещата от живота, пресъздадени в един великолепен стих, който може да бъде правилно интерпретиран, само от хора, които наистина разбират от поезия!
  • Поразиха ме словосъчетанията "мощен крясък" и "камара принцове". Като цяло текстът е банално поднесен. Съжалявам, но не се е получило. Все пак дерзайте и успех!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...