14 oct 2012, 14:53

Това си струва!

848 0 2

Някога във древни времена
живеела принцеса в чуден замък.
С коси от злато и неземна красота
но... имала сърце от камък!
Камара принцове се борели за него,
потъпквали те мъжкото си его.
За нейната любов били готови...
и слънцето да сложат във окови!
В двореца идвали един след друг
със дарове от злато и сребро.
Но всичко си оставало до тук -
принцесата не хвърляла око
на даровете скъпоценни –
а принцовете питали: "Защо?"
Завайкали се старите ергени.
Надявали се обич да си купят,
сърцето с диаманти да затрупат!
Ала принцесата не искала това,
тя чакала за обич от душа!
Сърцето ù било от камък...
но само към продажната любов.
Не искала тя пищен замък...
а мъж, за обич истинска готов.
Любов, която камък разтопява
и никога не спира да гори.
Любов, която всеки заслужава,
която с чистотата си блести!
Дори и диамантеният блясък
пред тази обич почнал да бледнее.
Принцесата зовяла с мощен крясък,
сърцето ù за таз любов копнее!
Дали ще я намери, аз не зная,
но приказката моя е към края.
От нея извадете си поука...
И знайте - любовта не се купува!
Когато на вратата ви почука –
ако е истинска, това си струва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очарован съм от стиха! Представен по уникално силен начин и с точните думи и словосъчетания. Нещата от живота, пресъздадени в един великолепен стих, който може да бъде правилно интерпретиран, само от хора, които наистина разбират от поезия!
  • Поразиха ме словосъчетанията "мощен крясък" и "камара принцове". Като цяло текстът е банално поднесен. Съжалявам, но не се е получило. Все пак дерзайте и успех!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...