Oct 14, 2012, 2:53 PM

Това си струва!

  Poetry » Love
842 0 2

Някога във древни времена
живеела принцеса в чуден замък.
С коси от злато и неземна красота
но... имала сърце от камък!
Камара принцове се борели за него,
потъпквали те мъжкото си его.
За нейната любов били готови...
и слънцето да сложат във окови!
В двореца идвали един след друг
със дарове от злато и сребро.
Но всичко си оставало до тук -
принцесата не хвърляла око
на даровете скъпоценни –
а принцовете питали: "Защо?"
Завайкали се старите ергени.
Надявали се обич да си купят,
сърцето с диаманти да затрупат!
Ала принцесата не искала това,
тя чакала за обич от душа!
Сърцето ù било от камък...
но само към продажната любов.
Не искала тя пищен замък...
а мъж, за обич истинска готов.
Любов, която камък разтопява
и никога не спира да гори.
Любов, която всеки заслужава,
която с чистотата си блести!
Дори и диамантеният блясък
пред тази обич почнал да бледнее.
Принцесата зовяла с мощен крясък,
сърцето ù за таз любов копнее!
Дали ще я намери, аз не зная,
но приказката моя е към края.
От нея извадете си поука...
И знайте - любовта не се купува!
Когато на вратата ви почука –
ако е истинска, това си струва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Очарован съм от стиха! Представен по уникално силен начин и с точните думи и словосъчетания. Нещата от живота, пресъздадени в един великолепен стих, който може да бъде правилно интерпретиран, само от хора, които наистина разбират от поезия!
  • Поразиха ме словосъчетанията "мощен крясък" и "камара принцове". Като цяло текстът е банално поднесен. Съжалявам, но не се е получило. Все пак дерзайте и успех!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...