Някога във древни времена
живеела принцеса в чуден замък.
С коси от злато и неземна красота
но... имала сърце от камък!
Камара принцове се борели за него,
потъпквали те мъжкото си его.
За нейната любов били готови...
и слънцето да сложат във окови!
В двореца идвали един след друг
със дарове от злато и сребро.
Но всичко си оставало до тук -
принцесата не хвърляла око
на даровете скъпоценни –
а принцовете питали: "Защо?"
Завайкали се старите ергени.
Надявали се обич да си купят,
сърцето с диаманти да затрупат!
Ала принцесата не искала това,
тя чакала за обич от душа!
Сърцето ù било от камък...
но само към продажната любов.
Не искала тя пищен замък...
а мъж, за обич истинска готов.
Любов, която камък разтопява
и никога не спира да гори.
Любов, която всеки заслужава,
която с чистотата си блести!
Дори и диамантеният блясък
пред тази обич почнал да бледнее.
Принцесата зовяла с мощен крясък,
сърцето ù за таз любов копнее!
Дали ще я намери, аз не зная,
но приказката моя е към края.
От нея извадете си поука...
И знайте - любовта не се купува!
Когато на вратата ви почука –
ако е истинска, това си струва!