10.12.2007 г., 10:58

Това съм аз

1.2K 0 10
 

Това съм аз. Стоя пред тебе плаха

и уморена, и невидима почти.

Сълзите си в душата ти изплаках,

а тя побърза да ме приюти.

 

Да ме обгърне, да ме скрие,

да ме обикне, да ме защити,

да ме разпъне и да ме изпие,

да ме погуби, да ме възроди.

 

Да ме накара да те искам,

да те обичам, да ти посветя

света си, цялата си истина

и бъдещето с теб да сътворя.

 

Сега обичам с цялата си същност.

Сега живея и сега създавам.

Сега умея, с женската си мъдрост,

да получавам и да се раздавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...