10.12.2007 г., 10:58

Това съм аз

1.2K 0 10
 

Това съм аз. Стоя пред тебе плаха

и уморена, и невидима почти.

Сълзите си в душата ти изплаках,

а тя побърза да ме приюти.

 

Да ме обгърне, да ме скрие,

да ме обикне, да ме защити,

да ме разпъне и да ме изпие,

да ме погуби, да ме възроди.

 

Да ме накара да те искам,

да те обичам, да ти посветя

света си, цялата си истина

и бъдещето с теб да сътворя.

 

Сега обичам с цялата си същност.

Сега живея и сега създавам.

Сега умея, с женската си мъдрост,

да получавам и да се раздавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...