Dec 10, 2007, 10:58 AM

Това съм аз

  Poetry
1.2K 0 10
 

Това съм аз. Стоя пред тебе плаха

и уморена, и невидима почти.

Сълзите си в душата ти изплаках,

а тя побърза да ме приюти.

 

Да ме обгърне, да ме скрие,

да ме обикне, да ме защити,

да ме разпъне и да ме изпие,

да ме погуби, да ме възроди.

 

Да ме накара да те искам,

да те обичам, да ти посветя

света си, цялата си истина

и бъдещето с теб да сътворя.

 

Сега обичам с цялата си същност.

Сега живея и сега създавам.

Сега умея, с женската си мъдрост,

да получавам и да се раздавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...