8.04.2010 г., 11:01

Това съм аз

1.6K 1 9

Аз цялата съм

                           Пясък

                                        и Море,

и черна мида

                          с перлено сърце,

и птичи крясък -

                                 ехо

                                         и небе

и светла сянка на едно дете,

и спомен,

                   и реалност,

                                         и надежда...

 

Вземи ме!

С трепетни ръце

гребни по шепа пясък и вода

от плажа и от бурното море!

 

Това съм аз –

солена и прозрачна,

и тайнствена,

                          и лоша,

                                         и добра...

връстница на Земята и Луната,

родена със последната зора...

това съм аз –

                         жена

                                    или съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мандаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...