18.05.2018 г., 21:39

Това съм Аз

597 0 0

 

Това съм Аз – жена

с чувствителна, нежна душа.

Това съм Аз –

със сърце любвеобвилно.

 

В сърцето си нося любовта,

която ми дава криле,

обичам до болка,

обичам с цялото си сърце.

 

Дарих живот, обичам

безрезервно своите деца.

Обичам моите родители,

и моят брат, моята мечта.

 

Чувствата си пред всеки не изливам,

имам си приятелка една,

съвети тя винаги ми дава,

помага ми във всяка беда.

 

Някой се опитва да ме промени.

Напада ме с тежки думи.

Оказах се  с нож в гърба.

Нож забит от „приятелска“ ръка.

 

Човекът до мен въвлече ме

в тежка  непосилна битка,

пречупи моите крила,

но не ще ме промени.

 

Готова съм на саможертва,

измамена от собствената си съдба.

Наистина тревожно е да си Жена,

но няма как това е моята съдба.

 

В ранената разбита гръд,

мълчаливо тупти моето сърце.

Дори до болка наранена,

ще запазя собственото си Аз.

 

Гордея се, че съм това.

Гордея се, че съм Жена.

Не искам себе си да променя.

Ще бъда Аз, до края на моите дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...