11.12.2025 г., 21:16

Той

164 0 12

Той

за любов да говори… не умее добре.

Не го бива и да "разтяга локуми".

Но още с първата за деня ни чаша с кафе

всъщност, казва толкова много...

без думи.

Той

говори за чувствата дяволски трудно.

Аз ги сричам все още, "като в буквар".

А когато на двама ни мислите се целунат,

някак… по-поносим е всеки

житейски товар.

Той

е силен! Има дързостта да е истински!

По мъжки се справя с неизбежни абсурди!

Той е като тези дървета разлистени,

под сянката на които дълго

бих искала да се будя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Люси, за топлия коментар!
  • Пепи, благозаря ти за прочита и за точния коментар! Радвам се, че не се налага да влизам в пояснителен режим!😍
  • Дани,да имаш такъв човек до себе си е богатство! Да имаш с кой да си помълчиш е много повече от това да слушаш порой от думи.
  • Кой вярва на думи? Любовта е действие, не състояние. Доверието и сигурността са нейното кредо.
    Хареса ми, Дани!
  • Да внушавам, означава да те коментирам постоянно пишейки ти едно и също, това вече е дори повече от внушение. Да внушавам на читатели, означава да пиша на лични, да събирам агитка против теб. Това значи-,,да внушавам на читателите,, А аз нищо не внушавам. Плюс това всеки човек има глава на рамената си и може да си прецени в какво да вярва и в какво не. Ти и сто коментара да напишеш-пак може да не ти повярват. И на мен също-с един. Така че... недей... с това внушаване. Защо ми е да го правя? Аз даже не те познавам, защо ми е да внушавам на хората каквото и да е.. Ами така-няма да ти пука, точно защото е неистина. Само ако беше-щеше да ти пука толкова много за мнението на хората. Радвам се, че съм се объркала! Извинявам се даже. Готова съм за кафето! Свиркаш и идвам! Не се шегувам. Спокойна вечер, Дани.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...