Той
Той
за любов да говори… не умее добре.
Не го бива и да "разтяга локуми".
Но още с първата за деня ни чаша с кафе
всъщност, казва толкова много...
без думи.
Той
говори за чувствата дяволски трудно.
Аз ги сричам все още, "като в буквар".
А когато на двама ни мислите се целунат,
някак… по-поносим е всеки
житейски товар.
Той
е силен! Има дързостта да е истински!
По мъжки се справя с неизбежни абсурди!
Той е като тези дървета разлистени,
под сянката на които дълго
бих искала да се будя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
Свиркаш и идвам!