Привличаш ме! Но
по години
сме твърде
неравностойни.
Аз усещам душевните
ти тръпки,
но ти дали
долавяш моите?
Младостта търси
вечно своя шанс,
аз мога да й предложа
само рамо.
Така руши се
резонанса,
който тръпне
между двама.
И цена няма
тоз годишен данък -
няма, няма ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
Те - годините са последното, за което трябва да се сещаш - носиш живот и половина, не могат да ти стъпят на малкия пръст Вале...Поздрав!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
