Привличаш ме! Но
по години
сме твърде
неравностойни.
Аз усещам душевните
ти тръпки,
но ти дали
долавяш моите?
Младостта търси
вечно своя шанс,
аз мога да й предложа
само рамо.
Така руши се
резонанса,
който тръпне
между двама.
И цена няма
тоз годишен данък -
няма, няма ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
Те - годините са последното, за което трябва да се сещаш - носиш живот и половина, не могат да ти стъпят на малкия пръст Вале...Поздрав!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
