Този град...
Този град - като плоско яйце,
ме приклещва под мрачна черупка.
Ех, да можех да плесна с ръце
и да бъда далече оттука...
Де' в дълбоките морски недра
Посейдон разярено вилнее,
на вълните да гледам рева
и небето как слиза на кея.
И да спирам с косите си вятъра,
върху най-разлюления зъбер,
докато в мен сърцето се стапя,
че съм тук, вместо с тебе да бъда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
