Този град - като плоско яйце,
ме приклещва под мрачна черупка.
Ех, да можех да плесна с ръце
и да бъда далече оттука...
Де' в дълбоките морски недра
Посейдон разярено вилнее,
на вълните да гледам рева
и небето как слиза на кея.
И да спирам с косите си вятъра,
върху най-разлюления зъбер,
докато в мен сърцето се стапя,
че съм тук, вместо с тебе да бъда!
© Таня Донова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
