Гъделичкане в гърдите
нощем тайничко усещам.
Сякаш лазят буболечки,
които скритичко подреждат.
В стомаха пърхат пеперуди
и намират свое място.
Преродени от пашкули..
(там за тях е твърде тясно)
А на мене ми е адски смешно,
сякаш галят ме с перце.
Нека боцкат ме с иглички,
смело бие моето сърце!
Аз съм знайна шушумига,
ходя с вдигната глава.
Мойта същност ми намига
и политам със крила.
Сърцето ми от вътре ще изскочи,
кожата ми пък сърби.
Тази обич дълго се проточи..
... Най-добре ме целуни!
Винаги ще помня този гъдел.
Ще го сложа в стъклен похлупак.
Ти навярно май си чувал -
Любовта те прави на глупак!
© Милена Йорданова Всички права запазени