Този миг
Този миг е хвърчило от спомени
и през чувствата наши лети,
във косите ти вятъра гони
и се рее в небе от мечти.
Този миг е роден в самотата ми
и пустиня е, с пясък от плам -
бедуин в труден път е съдбата
и пътува със мислен керван.
Този миг къс изгубена вечност е,
щом не си в него с мене сега
и ме стелва със дъх бързотечен,
ако в сън ме докоснеш едва...
Този миг е за двама илюзия,
уловила с очи любовта -
да живеем във истини само,
е по-страшно от удар в гърба.
Този миг е паричка от щастие
за копнежа ни - гладен и сляп,
който в шепата иска да вземе
цял един споделен земен свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Джейни
