20.11.2007 г., 14:03 ч.
Този момент беше толкова вълнуващ
Падам, падам,
ти недей ме забравя в миналото време.
Сякаш само любовта ти може
моя малък живот да приеме.
Искам, искам
долу да слезнеш, в гората тъмна.
Да изкрещиш моето име
и да чакаш да ти отвърна.
Бог ли, Бог ли
те изпрати като ангел от небето?
Докато се лутам паднал,
да се загнездиш в сърцето.
Виждам, виждам
как отново се изправям смел
и не към Ада, а
към Рая с тебе съм поел.
И този момент
беше толкова вълнуващ, защото
за пръв път ти беше демон лош.
И този момент
ще ме възмездява, заради когото
не си при мен, а с друг и тази нощ.
Взимам, взимам
те за миг, но цял живот ще бъдеш с друг.
Дори не казваш, защото
не си с него, а при мене тук.
И ти ли, ти ли
ме предаде, както всички други хора?
Ти ли ме изведе навън
и сляп ме захвърли на Ада в двора?
И този момент
беше толкова вълнуващ, когато
не те виждах с тях - избелели очите.
И този момент
бе сякаш избран от Съдбата,
да те прати за спътник към звездите.
Въпреки, че съм паднал и сляп,
аз усещам звездите,
(та ти ме водиш натам).
Твоите енергийни лъчи
са тук и ме крепят.
Искам да знам, че те има,
да усещам очите...
(макар да не гледат мен)
Твоите светли мисли
са те теб и те правят добра...
И този момент
беше толкова вълнуващ, но
времето отмина също толкова бързо.
И този момент
ще се повтаря сякаш отново,
докато и на мен животът не ми омръзне.
Беше толкова разкриващ...
Беше толкова вълнуващ...
ти недей ме забравя в миналото време.
Сякаш само любовта ти може
моя малък живот да приеме.
Искам, искам
долу да слезнеш, в гората тъмна.
Да изкрещиш моето име
и да чакаш да ти отвърна.
Бог ли, Бог ли
те изпрати като ангел от небето?
Докато се лутам паднал,
да се загнездиш в сърцето.
Виждам, виждам
как отново се изправям смел
и не към Ада, а
към Рая с тебе съм поел.
И този момент
беше толкова вълнуващ, защото
за пръв път ти беше демон лош.
И този момент
ще ме възмездява, заради когото
не си при мен, а с друг и тази нощ.
Взимам, взимам
те за миг, но цял живот ще бъдеш с друг.
Дори не казваш, защото
не си с него, а при мене тук.
И ти ли, ти ли
ме предаде, както всички други хора?
Ти ли ме изведе навън
и сляп ме захвърли на Ада в двора?
И този момент
беше толкова вълнуващ, когато
не те виждах с тях - избелели очите.
И този момент
бе сякаш избран от Съдбата,
да те прати за спътник към звездите.
Въпреки, че съм паднал и сляп,
аз усещам звездите,
(та ти ме водиш натам).
Твоите енергийни лъчи
са тук и ме крепят.
Искам да знам, че те има,
да усещам очите...
(макар да не гледат мен)
Твоите светли мисли
са те теб и те правят добра...
И този момент
беше толкова вълнуващ, но
времето отмина също толкова бързо.
И този момент
ще се повтаря сякаш отново,
докато и на мен животът не ми омръзне.
Беше толкова разкриващ...
Беше толкова вълнуващ...
© Христо Андонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво, браво,
чудесно е.
Поздрав Христо. -
Страхотен стих!
Поздрав!!!6+ -
Много хубаво! Много ми допадна.
С много обич. -
Хареса ми. Браво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
аз усещам звездите,
(та ти ме водиш натам).
Твоите енергийни лъчи
са тук и ме крепят.
Искам да знам, че те има,
да усещам очите...
(макар да не гледат мен)
Твоите светли мисли
са те теб и те правят добра..."-любимата ми част!!!