4.02.2010 г., 13:38

Този пролетен дъжд

969 0 8
Този пролетен дъжд!

Той е пратен на тъжните хора.
Да им взема душите,
да ги носи незнайно къде на небето.
И може би малко оттатък.

Този пролетен дъжд!
Идва той да ми вземе дъха.
Ето, чувам му стъпките вече на двора.

Ще отворя вратата.
Нека само допиша стиха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чрез дъжда, търсим ново начало за себе си.
    Липсва надеждата в душата - "идва да ми вземе дъха".
    Доста тъжно въпреки,последният ред!!!

    "Нека само допиша стиха."
  • А ти продължавай да пишеш, Райсън, той ще има да чака...
  • Ех, този пролетен Райсън!
    Вече май прекалява с хубавините...
    Поздрав за творбата, Маестро!!!
  • А аз си мислех, че пролетния дъжд носи надежда!Не дописвай стиха!
  • първо допиши..., че можеш да го забравиш..., а дъжда ще почака!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...