4 февр. 2010 г., 13:38

Този пролетен дъжд

970 0 8
Този пролетен дъжд!

Той е пратен на тъжните хора.
Да им взема душите,
да ги носи незнайно къде на небето.
И може би малко оттатък.

Този пролетен дъжд!
Идва той да ми вземе дъха.
Ето, чувам му стъпките вече на двора.

Ще отворя вратата.
Нека само допиша стиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чрез дъжда, търсим ново начало за себе си.
    Липсва надеждата в душата - "идва да ми вземе дъха".
    Доста тъжно въпреки,последният ред!!!

    "Нека само допиша стиха."
  • А ти продължавай да пишеш, Райсън, той ще има да чака...
  • Ех, този пролетен Райсън!
    Вече май прекалява с хубавините...
    Поздрав за творбата, Маестро!!!
  • А аз си мислех, че пролетния дъжд носи надежда!Не дописвай стиха!
  • първо допиши..., че можеш да го забравиш..., а дъжда ще почака!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...