Feb 4, 2010, 1:38 PM

Този пролетен дъжд

  Poetry » Other
971 0 8
Този пролетен дъжд!

Той е пратен на тъжните хора.
Да им взема душите,
да ги носи незнайно къде на небето.
И може би малко оттатък.

Този пролетен дъжд!
Идва той да ми вземе дъха.
Ето, чувам му стъпките вече на двора.

Ще отворя вратата.
Нека само допиша стиха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чрез дъжда, търсим ново начало за себе си.
    Липсва надеждата в душата - "идва да ми вземе дъха".
    Доста тъжно въпреки,последният ред!!!

    "Нека само допиша стиха."
  • А ти продължавай да пишеш, Райсън, той ще има да чака...
  • Ех, този пролетен Райсън!
    Вече май прекалява с хубавините...
    Поздрав за творбата, Маестро!!!
  • А аз си мислех, че пролетния дъжд носи надежда!Не дописвай стиха!
  • първо допиши..., че можеш да го забравиш..., а дъжда ще почака!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...